Eine Kurzgeschichte, die gar nicht für eine Inhaltsangabe geeignet ist-За вас какво ще бъде, господине? - попита барманът с поглед на отегчен от живота боксер.
Барът беше пълен с обичайните отрепки, хора киснещи и разлагащи се, в това място, което в добрите си години се е наричало пивница, а може би дори кръчма, което обаче с оглед на сегашния външен вид е леко преувеличено. Току що дошлият клиент бе съвсем нов за обстановката, но след многозначителните погледни на обичайната сган, която традиционно убива живота си в кръчмата, човекът бързо се ориентира и седна на бара.
-Здравейте, хубаво местенце си имате.- весело и приветливо поздрави господина.
В отговор получи носово ръмжене от страна на бармана, което вероятно бе признак на благодарност за топлите думи.
-Какво ще е. - попита отново бармана , като в гласа му ясно се отличаваха нотки на неприязън към новодошлия.
-Ами какво ще ми преопърачате ?
Барманът въздъхна с отегчение.
-Ооофф, пии един бърбън май още е в годност, в другите бутилки и аз не знам какво има.
-Мерси за съвета, ще се възползвам!- отвърна със същия приветлив тон клиентът.
Барманът с мудни движения се протегна към една бутилка без етикет, извади една чаша от някъде, погледна я към светлината на лампата над бара. Дори на него му се стори прекалено мръсна, плю здраво в нея и я забърса с кърпа, след което сипа незначително количество от жълтата течност във вече почистената чаша. Клиентът все така щастливо пое питието.
-Наздраве!
И изпи на един път това, което му беше сипано в чашката. Мъжът леко се облещи и въздъхна силно.
-Сипете ми още едно, моля!
Бармана с нежелание удовлетвори молбата на клиента. Този път господинът не изпи на един дъх течността, погледа я малко, повъртя чашата с ръка. Вътре плуваше нещо като гъсеница.
-Как се казваш?- след кратко колебание попита клиента.
Барманът леко се стресна от въпроса. Сякаш за миг само се беше събудил. Недоумението ми се изрази в някакъв нечленоразделен звук.
-Ъ?
-Попитах Ви как се казвате.
Ситуацията беше вече ясна за бармана, гледал беше подобни сцени по филмите.
-Пффф…казвам се Джефри. -все пак реши да отвърне.
-Джефри, случвало ли ти се е някога да искаш да направиш нещо, да имаш нужните средства, но да не ти стига кураж.
Ето. Точно както Джефри си мислеше. Сега щяха да го хванат за слушател. Новодошлия щеше да си разкаже житейската драма, щеше да помоли за съвет, щеше междувременно да изпие половината бутилка “бърбън” и накрая доволно пиян нямаше да види колко пари трябва да плати и щеше да остави банкнота от 100 долара и нямаше да поиска ресто. Джефри нямаше нерви за този сценарии, а и незнайно защо не поиска да набута веселяка срещу него с такава доволна сума пари. Не че не си струваше…просто Джефри нямаше да издържи на това, което щеше да се случи преди плащането. Всичките глупости, всички простотии които щеше да му изговори клиента…бяха му ненужни и нервите, които щеше да изхаби по време на целия разговор струваха повече от 100 долара. За това и реши да го кара направо. Погледа му живна, очите му се отвориха. Вече зад бара стоеше един дебел човек, а не боксер.
-Слушай…как ти беше името?
С широка усмивка мъжа отвърна.
-Казвам се Джоузеф…приятелите ми ми викат Джо!
-Така…Джо?
-Точно!
-Джо…Джо…слушай. Може би си гледал някакви филми, в които тоталния загубеняк отива в един бар, сяда да пие на бара, разказва си целия живот на бармана, получава ценни съвети, приятелско потупване по рамото и му става по-добре. Е, това обаче не е моя случай. Нямам намерение да ти слушам глупостите, не искам да ми губиш времето! Пии, плащай! Ако се напиеш гледай да повърнеш навън, че тоалетната не работи. Ясен ли съм?
-Да, напълно извинете.- смутен отвърна Джоузеф.
Усмивката от лицето му изчезна, той продължи да върти чашата и да гледа животинката вътре, която даваше някакви признаци на живот.
-И все пак искам да знам какво би направил.
Бармана остави заниманието си, отиде до Джо, хвана го за яката и го рязко го придърпа към себеси. Хората в бара отдавна гледаха сценката, но в този момент Джоузеф можеше да усети погледите да брадясалите отрепки в гърба си.
-Ще повторя само още един път. Не ми пука какъв си. Плащай пиячката, и се омитай по най-бързия начин.
С периферното си зрение Джо забеляза как 5-6 здравеняка станаха от масите си и се запътиха към него.
-Добре.Добре…разбрах!
Барманът не пусна Джо, все така здраво го държеше за ризата. Джоузеф бавно и спокойно бръкна с ръка във вътрешния джоб на шлифера си, за да си извади портфейла. Барманът проследи с поглед ръката на клиента, но с изненада видя как тя изважда пистолет и с недоумения усети как дулото на оръжието е опряно в челото му. Джоузеф свали предпазителя на пистолета. Всички в бара замръзнаха. Барманът не пускаше още яката на Джо. Изражението на Джоузеф коренно се промени както и тонът на гласа му.
-Така. Пусни ме Джефри.
Бармана рязко отпусна захвата си. Джо оправи с едната си ръка ризата си, а с другата държеше пистолета опрян в челото на Джефри.
-Ще те попитам още веднъж Джеф…вярвам че ще се разберем по цивилизован начин. И кажи на тапаците зад мен да си стоят мирно.
-Момчета седнете!
-Точно така…та ще ми отговориш ли?
-Човече ти си болен!
Едва изрекъл тези думи и Джоузеф натисна спусъка. Главата на бармана се пръсна, кръв изпръска стената зад него. Трупът се свлече на пода. Джо се обърна към присъствашите в заведението и на произволен принцип се прицели в един от седящите и го застреля между очите. Останалите разбраха замисъла и се втурнаха към Джоузеф. Той обаче извади рязко още един пистолет от шлифера си и застреля за секунди всички, които бяха станали от местата си. Около десетина трупа лежаха безжизнени на пода. Останалите хора гледаха със същото изражение картинката, с което посрещнаха Джо когато влизаше в заведението. Джоузеф се обърна, взе бутилката бърбън, сложи си шапката. Отново усмивка грееше на лицето му.
-До скоро момчета.
И си тръгна.
