Protection

I can't change the way she feels, but I could put my arms around her...

1. d4?

1.d4 Nf6 2.c4 g6 3.Nc3 d5 4.cxd5 Nxd5 5.e4 Nxc3 6.bxc3 Bg7 7.Bc4 c5 8.Ne2 Nc6 9.Be3 O-O 10.O-O Qc7 11.Rc1 Rd8 12.h3 b6 13.f4 e6 14.Qe1 Na5 15.Bd3 f5 16.g4 fxe4 17.Bxe4 Bb7 18.Ng3 Nc4 19.Bxb7 Qxb7 20.Bf2 Qc6 21.Qe2 cxd4 22.cxd4 b5 23.Ne4 Bxd4 24.Ng5 Bxf2+ 25.Rxf2 Rd6 26.Re1 Qb6 27.Ne4 Rd4 28.Nf6+ Kh8 29.Qxe6 Rd6 30.Qe4 Rf8 31.g5 Rd2 32.Ref1 Qc7 33.Rxd2 Nxd2 34.Qd4 Rd8 35.Nd5+ Kg8 36.Rf2 Nc4 37.Re2 Rd6 38.Re8+ Kf7 39.Rf8+ White Resigns

Мишо И Книгата С Приказки

Мишо лежеше неподвижно в леглото си. Беше свикнал с миризмата на болницата, а беше забравил тази на сладоледа с ягоди. Нищо толкова не му се случваше- всеки ден процедури, всеки ден лекарства, от една стая в друга. Майка му неотлъчно бдеше над него, но докато в началото Мишо наистина изпитваше нужда от закрилата и, сега той сякаш се бе примирил с това, което му се случваше или поне вече беше спрял да се надява че отново ще е здрав. Мишо гледаше празно в една точка, съвсем не като дете, съвсем не като 5-годишно момче, искащо да играе футбол, да прави бели. Михаил се беше втренчил в пространството, като отчаян старец, помнещ стари времена на щастие и любов. Мухи кръжаха около лампата му. Странно. Какво ли правят мухи в болницата… Мишо ги наблюдаваше с изумителен интерес - сякаш бяха нещо ново и красиво за него и всъщност си беше така. Вече 4 месеца лежащ в болницата, Мишо пропусна цялото лято, всички къпания реката, целия сладолед, дори и жегата с мухите. Колкото и невероятно да бе, сега мухите будеха някаква асоциация у Михаил с нещо хубаво извън белите стени на болницата. Мишо не обърна внимание на отварящата се врата на стаята му - вероятно отново поредната конска доза венозни лекарства. Продължи да си гледа мухите. Взираше се толкова силно в тях. Чак му се стори че имат очи и мигли, че мигат, че може би нещо си говорят. Влезлият човек в стаята се спря до леглото на Мишо и се опита на привлече вниманието на втренченото момче. Кратко прокашляне.
- Мишо?
Михаил бавно извърна глава. Новодошлият не беше от медицинския персонал, не беше познато лице, беше непознат. След краткия поглед, който Мишо хвърли на правият човек, момчето отново обърна вниманието си към мухите и лампата.
- Какво искате? Не ви познавам.
- Нося ти книга, да четеш…нали можеш да четеш?
- Мога, да. Каква е книгата.
- Приказки.
Мишо изпуфтя от досада. Никога не беше харесвал приказките и реши да си го каже.
- Мразя приказки.
- И така да е, но приказките те обичат. - човекът се усмихна, остави книга с хубава тъмночервена кожена подвързия върху нощното шкафче и си излезе.
Михаил погледа още малко мухите, изчака непознатият да излиза от стаята и взе книгата в ръце. На допир беше гладна, гладка и приятна, а на корицата със златни букви пишеше:
ПРИКАЗКИ ЗА МИШО
Малкият леко повдигна възглавницата си, облегна се и разлисти книгата. И страниците бяха много приятни на пипане. Реши да види коя е първата приказка. На цял лист стоеше:
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Бебешки глупости, помисли си Мишо. Само малките деца се забавляват с тази приказка и обърна на следващата страница. Изведнъж дъхът му секна. Ръцете му хванаха здраво книгата, очите му се ококориха. Видя рисунка на червената шапчица, но не обикновена.

Никога не си я беше представял така. Детското му въображение не побираше такава гледка.

Мишо се зачете в текста.
“ Живяло някога хубаво русокосо момиче…”
...
Мишо рязко затвори книгата. Погледна ръцете си. Малките му детски ръце бяха до лактите в кръв. Сърцето му затуптя бързо.
- Мишо, здравей
Михаил се обърна и видя до себе си червената шапчица. Едното и око липсваше, червения и плащ беше прокъсан и вехт, бялата и рокличка беше цялата в кръв. В дясната си ръка носеше голяма брадва от чието острие се стичаха алени капки.
- Няма страшно, Мишленце. Прочети следващата приказка.
Мишо гледаше как зловещото момиче насреща му се усмихва. Погледна ръцете си, по тях вече нямаше кръв. Сърцето му се успокои.
- Е хайде де. Прочети я!

Мишо отвори книгата. Видя с големи букви да пише:
АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА
Отгърна на следващата страница. Отново кръв по ръцете му, учестено дишане, сърце силно тупащо в детски гърди.
…
- Хареса ли ти приказката ми?

Мишо се стресна, извърна бързо поглед. Пред него стоеше Алиса, държаща огромен нож в ръката си, а китките и още бяха в бинт от последния и опит да пререже вените си.
- Да, хареса ми. Но защо трябваше да убиваш Шапкаря?
- Шапкаря беше лош, мишленце. Заслужаваше да умре.
- Разбирам. Да прочета ли още една приказка.
Червената шапчица се появи отново.
- Недей. Остави книгата и заспи.
Мишо така и направи. Намести си удобно възглавницата, затвори очи. И засънува собствената си приказка… С много, много кръв...

Конци

Капки се събират в локва. Водата се отича, отива дълбоко в пръстта. От там се просмуква от корените на растенията, достигаща до всяка тяхна клетка. А капки пак се събират на локва.
- Защо спя в локва?
- А?
- Ами да, целият съм мокър. Сигурно ще настина.
- Пак ти и твоите сънища! Няма никаква локва, дори няма вода. Стани ми налей една чаша, жадна съм.
- Няма локва ли?
- Ами да…
- А ти какво правиш тук?
- Развалям ти съня…
- Така ли правиш. Хубаво ми беше, продължи.
Затворени очи. Капки се събират в локва. Сън. А водата се изпарява.