Идеята за перфектния човек
-Здравейте, настанете се удобно.
-Добър ден, няма да Ви бавя много, знам че имате много работа.
-Всъщност нямам, с какво мога да ви помогна?
-Ами прочетох обявата за работа във вестника…
-А за обявата…
-…да
-Ами всъщност вече намерихме човек, който би ни бил от полза, искрено съжалявам…
-Разбирам Ви напълно, знам че закъснях със сроковете.
-Да така сте направил и все пак с какво се занимавате?
-Ами викам по покривите.
-Значи викате по покривите? Ама как така, викате ОТ покривите или стоите долу и ругаете покривите…нали се сещате нещо от типа “ей, покрив, аз що не взема да ти…”
-Първото, първото!
-Ааха, и защо спряхте?
-Знаете как е в този занаят, все ще се появи някой, който вика по-силно. Младите не знаят, що е стил, викат си, думкат по тия покриви.
-Аха, страшна работа.
-Баща ми също викаше по покривите, неговият баща също.
-Ясно, нещо като семейна традиция. И някой чува ли още хората, викащи по покривите.
-Ами не знам, зависи. Долу знаете как е…
-Всъщност не знам, не съм бил долу скоро.
-И аз ама разправят ,че хората там ставали все повече.
-Няма как да е иначе, всички знаем колко бързо се множат тия долу.
-Да, така е.
-Знаете ли, допадате ми като човек. От непринудения разговор, който водим разбирам всъщност че Вие сте Идеалният Човек.
-Ами да, следвам стриктно Идеята.
-Все по-малко хора го правят…знаете ли, всъщност сте толкова перфектен,че искам да ви убия.
-И аз за това си мислех преди малко, може ли аз да ви убия.
-Разбира се, няма проблем, но бих искал аз да го сторя с Вас първо.
-Както желаете и все пак съм сигурен, че на Вас би ви отивало повече да умрете преди мен.
-Хм, нужно ли е да се избиваме?
-Въобще не, то и без това избихме всичко в себе си заради Идеята…
-Добър ден, няма да Ви бавя много, знам че имате много работа.
-Всъщност нямам, с какво мога да ви помогна?
-Ами прочетох обявата за работа във вестника…
-А за обявата…
-…да
-Ами всъщност вече намерихме човек, който би ни бил от полза, искрено съжалявам…
-Разбирам Ви напълно, знам че закъснях със сроковете.
-Да така сте направил и все пак с какво се занимавате?
-Ами викам по покривите.
-Значи викате по покривите? Ама как така, викате ОТ покривите или стоите долу и ругаете покривите…нали се сещате нещо от типа “ей, покрив, аз що не взема да ти…”
-Първото, първото!
-Ааха, и защо спряхте?
-Знаете как е в този занаят, все ще се появи някой, който вика по-силно. Младите не знаят, що е стил, викат си, думкат по тия покриви.
-Аха, страшна работа.
-Баща ми също викаше по покривите, неговият баща също.
-Ясно, нещо като семейна традиция. И някой чува ли още хората, викащи по покривите.
-Ами не знам, зависи. Долу знаете как е…
-Всъщност не знам, не съм бил долу скоро.
-И аз ама разправят ,че хората там ставали все повече.
-Няма как да е иначе, всички знаем колко бързо се множат тия долу.
-Да, така е.
-Знаете ли, допадате ми като човек. От непринудения разговор, който водим разбирам всъщност че Вие сте Идеалният Човек.
-Ами да, следвам стриктно Идеята.
-Все по-малко хора го правят…знаете ли, всъщност сте толкова перфектен,че искам да ви убия.
-И аз за това си мислех преди малко, може ли аз да ви убия.
-Разбира се, няма проблем, но бих искал аз да го сторя с Вас първо.
-Както желаете и все пак съм сигурен, че на Вас би ви отивало повече да умрете преди мен.
-Хм, нужно ли е да се избиваме?
-Въобще не, то и без това избихме всичко в себе си заради Идеята…