Хлороформ - Еди

Едуард не беше от обикновените обитатели на Санаториума. Разбира се помещенията имаха нужда от някаква поддръжка, разбира се никой не се престараваше в това тя да е изрядна… Едуард. Дали така се казваше и той не знаеше. Просто един ден се събуди в една от стотиците стаи в Санаториума. Още си спомняше главоболието, което имаше онзи ден. Толкова странно беше всичко- събуждаш се в стая с едно легло, мръсотия навсякъде, ронеща се мазилка, отвратителна миризма и странни петна по стените. Събуждаш се и не помниш нищо. Точно това се беше случило и с него, същото ставаше с всеки нов обитател на сградата, но за разлика от всички останали, в стаята на Еди имаше няколко предмета, които му помогнаха да се ориентира в живота, които щеше да води до края на дните си. Желязна кофа, пълна с черна течност- може би мръсна вода, стар парцал с дръжка и един плик, на когото пишеше с едри букви “ЗА ЕДИ”. Вътре на пожълтяло листче пишеше “ЧИСТИ!” и Еди здраво се зае с това. Стаята му нямаше прозорци, не влизаше от никъде дневна светлина. Само една кръшка висеше от тавана, постоянно премигваше, токът беше много слаб. Едуард бе заключен между тези шест стени, без да знае кога е ден, кога нощ. Не чуваше нищо, никой не минаваше по коридора от другата страна на вратата. Ами ако огладнееше, ами ако ожаднее. В съзнанието на Еди започнаха да се прокрадват мрачни мисли за неговото бъдещо съществуване- няма храна, няма вода, и да вика сигурно никой нямаше да го чуе. Едуард се примири с това че ще умре, подпря се в един от ъглите и се замисли. Напъна се да си спомни нещо за себе си, кой е от къде е, какво прави тук. Но нищо не му дойде в съзнанието. Най-ранният спомен му беше от сутринта когато отвори очи и видя мухите обикалящи около лампата. Фактът че няма спомени му помогна да гледа на неизбежната му смърт като на очаквано спасение- имаше ли смисъл да се живее без да помниш слънцето, семейството си и някакви други неща започващи със “с” както и с другите букви от азбуката. Еди стоеше, гледаше в една точка и мислеше за нищото. Стори му се че чува стъпки, отекващи отвъд вратата му. Еди се изстреля по посока на звука, опря ухото си във вратата и се заслуша. Бавни умерени крачки - да, някой идваше насам. Еди се зарадва- може би някой идваше да го измъкне? Започна да крещи и думка по металната врата, стъпките спряха точно пред неговата врата. Малка вратичка на до краката му се отвори- някой от другата страна му бутна попара за ядене в малка купичка а под нея се мъдреше някаква бележка. Вратичката се затвори, стъпките продължиха нататък. Еди покрещя още съвсем малко, след което видя листчето което му беше пуснато. “ЧИСТИШ ЛИ ВЕЧЕ?”. Нямаше нужда от трето подканване. Еди се залови да търка пода на стаята си. Правеше това през цялото време- влачеше мръсния парцал, размазваше праха и нечистотията. Не виждаше смисъл в това- парцала беше прекалено мръсен, а “водата в кофата” беше гъста и черна. През определен интервал от време, някой минаваше по коридора, оставяше му храна и вода и продължаваше.
- Водата в кофата е мръсна, трябва ми нова! Чувате ли ме! Парцалът не става нищо подяволите!!!
Еди крещеше колкото можеше, все едно не издаваше звук- от другата страна не последваше нищо- единствено нова бележка “ВСЕ ОЩЕ Е МРЪСНО”. Вече беше събрал към 20 листчета с това изречение, но какво да прави? Най-накрая му дойде идея- реши излее старата вода, и да пълни кофата с тази, която му дават за пиене. Но ако просто разлееше мръсната вода на пода, всичките му досегашни усилия щяха да са напразни. За това я изля върху леглото си, започна да спи на пода. Всеки ден изливаше половината си дневна дажба възлизаща на малка чашка в кофата а останалото го изпиваше колкото да не умре. Дните се нижеха- кофата се пълнеше. Леглото разбира се изсъхна но миришеше отвратително и Еди не можеше да заспи на него. Най-накрая Едуард достигна заветната си цел- да напълни кофата горе долу до половината. Това беше трудната част, нов парцал не му трябваше. Просто съблече ризата си и започна да търка с нея. Пода засия съвсем скоро, но вратата не се отключваше. И бележките спряха, докато един ден с храната и водата не дойде ново листче “АМИ СТЕНИТЕ КОЙ ЩЕ ГИ ИЗЧИСТИ”. Водата в кофата беше отново мръсна- Еди направи както миналия път- изля я върху леглото си и започна да пести питейната вода. Мина цяла вечното докато я събере отново, но успя. Да спи на пода вече беше далеч по приятно, въпреки че беше гол, защото използваше ризата си за парцал,а самия под беше студен като камък. Ризата му беше цялата кална, нямаше да може да почисти стените с нея- събу си панталона, разкъса го със зъби на парчета и се зае да търка стените. Лепкави петна… Кръв ли беше това- един Господ знаеше. Стаята светна до колкото можеше разбира се, а Еди лежеше гол…но доволен. За първи път от много, много време заспа. Когато се събуди вратата на стаята му беше широко отворена. Еди се почувства щастлив, скочи, втурна се навън. Озова се безкрайно дълъг коридор с врати от двете му страни. Изведнъж забеляза че до вратата му има оставена. Празна кофа, чисто нов парцал, сини работнически дрехи и плик на който пишеше “ЕДИ”. Първо разбира се се облече, дрехите му бяха помярка, съвсем чисти, Еди се усмихна и отвори плика.

“ТРЪГНИ НА ЛЯВО ПО КОРИДОРА, КОГАТО СВЪРШИ ЩЕ ВИДИШ СТЪЛБИЩЕ И ЧЕШМА ВСТРАНИ - ТАМ НАЛИВАЙ ВОДА В КОФАТА. НЕ ХОДИ НИКЪДЕ ПО СТЪЛБИЩЕТО - НИТО НАГОРЕ, НИТО НАДОЛУ!!! АКО ГО НАПРАВИШ ЗАБРАВИ ДА ИЗЛЕЗЕШ ПОВЕЧЕ ОТ СТАЯТА СИ! КОГАТО ЧУЕШ ЗВЪНЕЦ ИДВАЩ ОТГОРЕ ИЛИ ОТДОЛУ ПО СТЪЛБИЩЕТО СЕ ПРИБЕРИ В СТАЯТА СИ ПО НАЙ-БЪРЗИЯ НАЧИН И ЗАТВОРИ ВРАТАТА СИ! АКО НЕ ГО НАПРАВИШ ЩЕ БЪДЕШ НАКАЗАН.

P.S. ВОДАТА ОТ ЧЕШМАТА МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВАШ САМО, ЗА ДА ПЪЛНИШ КОФАТА- ЗАБРАНЕНО ТИ Е ДА ПИЕШ ОТ НЕЯ!!! ВОДА ЗА ПИЕНЕ ЩЕ ПОЛУЧАВАШ КАКТО ПРЕДИ. ЗАЛАВЯЙ СЕ ЗА РАБОТА!”

Еди това и направи, отиде до стълбището, дори го достраша да погледне надолу или нагоре да види останалите етажи, напълни кофата и започна да търка пода и се замисли. Изведнъж отдолу по стълбите се чу звън, сякаш от училищна камбанка. Еди заряза парцала където беше и тичешком се прибра в стаята си, затваряйки врата след себе си. Така се занизаха дългите дни- когато парцала му се захабяваше намираше пред врата си нов- коридора беше безкраен- не можеше да бъде изчистен целия наведнъж, преди да звънне звънеца, а на другия ден площта, която беше изтъркал предишния ден беше станала прашна…Еди - чистачът на 5-тия етаж.